Его - ум - Любов
Мозъка ни извършва умствена дейност- ум и ние възприемаме, разсъждаваме, анализираме и намираме връзки между нещата и осъзнава Информацията, за да Я изразим в мисли чрез думи или да Я проявим чрез действия! Оформяме честотната си характеристика и влизаме в резонанс с Информационният свят и сваляме директно вдъхновяващи мисли, задоволяващи потребностите ни.
Умствената дейност - ум, е "програма", осъществяваща обмен и обработка на информация от:
Информационен свят - Информация Съзнаваща Себе си, наричана: Бог, Божествено Съзнание, Първопричина, Абсолют, Континуум…;
Карма - съдба, процес при който ние сами се изчистваме от натрупаните негативи (човешки заблуди-карма), които трябва да преосмислим, но съобразно ценностите на Информационният свят и да ги изживеем като съдба – програма, създаваща сценария за реалното им изживяване. Избягвайки я, трупаме карма;
Подсъзнание - натрупва необходимата ни информация за развитие, идваща от Информационният невидим свят чрез канала Дух-Душа, проявявайки се като интуиция;
Съзнание - съзнава видимият свят като обобщава информацията от сетивата, изразявайки я като знания;
Материален свят - Природа, реална среда за проява на Информацията и изживяването И чувствено-емоционално от нас, като наши мисли във форми, реалност;
Тяло - Съвършен, само поддържащ се материален носител, проявяващ "животинската" си същност с потребност за оцеляване. Средство за проява на Информацията в действие;
Его-аз - проявява негативите ни от предишни животи чрез процеса карма-съдба. Когато то говори, умът не чува Душата. То е право, но не знае защо! То не разбира, защото разбирането го обезсмисля;
Любов - всепроникващо високочестотно поле от вибрации, аура на Божествено Съзнание! Активна Първопричина, "излъчваща" Светлина, за да прояви Животът в Една Време-Пространствена проява на Живота в Тук и Сега... Всичко Оживява!
Така ние, изживяваме мислите на Божественото Съзнание (Бог) и се самоопределяме, съобразно отношението ни към тях. Изграждаме честотната си характеристика и се озоваваме в съответната реалност от Животът с която сме влезли в резонанс, за да я изживеем реално.
Ние не мислим, а резонираме, улавяме, изразяваме и изживяваме мисли, породени от съдбата!
Животът прави мислите ни реални, за да ги изживеем чувствено-емоционално и взаимно сме ЖИВИ!
При отворен канал Дух - Душа, умът ни резонира със съответни "мисловни модели" от Информационният свят и изживявайки ги, създаваме естествена реалност, а при затворен, егото се проявява и създава своя "открадната"- мотрицата.
Ако осъзнаем, че нашата реалност е резултат от резонанса между умствените процеси и висшите принципи на Божествено Съзнание, можем да започнем да се упражняваме в съзнателно мислене, за да се освобождаваме от негативите си и да се отварим за Любовта – силата, която обединява Всичко.
Когато его-азът "високо" говори, Душата мълчи и умът бива подвеждан!
Его-азът е "началото" на едни еволюционен процес, а Любовта е "краят"!
Процеса е безкраен, но ние се позиционираме в него, защото его-азът не иска да стига до края, "умирайки" в Любов!
Интересно, единствено умът може да еволюира, осъзнавайки гореказаното, но той не може да се "управлява" от нас, но не ни и управлява!
Ние не мислим, но "виждаме и преживяваме" това с което сме в резонанс и го описваме чрез мисли, като истина …
Необходимо ни е и да осъзнаем, че има и Два едновременни процеса: Одухотворяване и Материализиране, но човек ги изживява поотделно и съответно така ги и описва!
Умът може да резонира с Истината идваща от канала Дух-Душа, да еволюира и човека да осъзнае Себе си като Творение и да черпи всички блага подкрепящи проявата на Божественото Съзнание...
Но тук възниква трудно за осъзнаване, процеса на Животът, както и проявата Му-Живота, поради натрупани грешки от не разбирането на същността Им, обслужваща Творенията си, а не човека!
Затова се задейства процеса карма-съдба, за да може човека да осъзнае това и се активира загадъчното многолико его-аз!!
Но какво е то и необходимо ли е?
Его-азът, борави с цялата информация породена от негативното ни отношение към Божественото Съзнание с която се раждаме (карма), за да я изживеем и осъзнавайки се изчистваме, променяйки себе си…
Душата, чрез канала на Духа е в постоянна връзка с Божественото Съзнание, получава помощ за да може умът ни да еволюира и да осъзнаем, че сме Творения, проявяващи Любовта и когато сме в резонанс с Нея, проявявайки се, сме Съвършени и Щастливи в живота!
Стадии в еволюция на его-азът:
Животинският инстинкт поражда борба за оцеляване: Аз съм силният, еволюира в човешкото его-аз: Аз съм прав… и пак борба. То създава подходяща "открадната" его-реалност-матрицата, за проявата си. Следва опита ни да го подчиним… Разпознаваме го като вирус в програмата на ума…, като какавида задържаща в себе си пеперудата и не я пуска да полети…
Стремим се да опознаем Животът и проявата Му-Живота! Осъзнаваме съвършенството Му, както и своето и не разбираме произхода на негативите?
Те се пораждат от невежеството ни за Божественото Съзнание, съответстващо на стадия ни на развитие и подхранват его-азът ни, оформяйки ни като личност!
То пък пречи на умът ни да чуе шепота на Душата и да влезем в резонанс с Любовта и проявява негативите ни от предишни животи като индивидуалност с подобаващо чувство за значимост. Захласнато по собственото си величие, ни пречи и да осъзнаем, че затова сме тук, на Земята - майка (само тя приема недостатъците на децата си).
Съвършенството на Животът е, че ни осигурява съвършена откликваща реалност-съдба, един театър на маски и огледала. Сценарии, "извиращ" от негативизма ни.
Създава маски, прикриващи го и живи огледала, приятели и врагове, които ни го показват... Тези които не харесваме са нашето огледало за нашите негативи. Трябва само да се разпознаем и разпознаем ли се ще им простим и благодарим!
Его-азът ни идеализира и ни пречи да се "разпознаем" в негативизма на другите, но парадокса е, че ние резонирайки с тях сме в една и съща ситуация и взаимно сме си полезни!
Ние не можем да променим реалността, защото в нея се проявяваме, за да се видим, разпознаем и осъзнаем и когато се променим, се променя и тя!
"Промени себе си, за да промениш света"
Нашите негативи приоритетно влизат в резонанс с негативите на хората и усилени двойно (резонанс), пробиват всякакви задръжки (проява на воля, морал, етика), за да възникне негативната ситуация и съдбата да се стовари с цялата си тежест върху нас в зависимост от нашата осъзнатост.
Явяват се идеи за истини и ние прилепваме към някоя от тях, до момента на осъзнаване на "по-голяма" истина. Някои описват това като заблуда, илюзия, сън, а то е Път към Истината. Но винаги присъствието на Любовта (осъзнаването, че си в резонанс с височестотното И поле), ни помага да се ориентираме правилно, защото ни отваря за посланията на Душата ни, идващи от Духа и ние изживяваме извисяващи ни чувства и емоции.
Ето защо Его-азът пречи на умът ни да чуе Истината идваща от Душата и да еволюираме. Успява да ни изолира, придавайки ни индивидуалност, пораждайки и претенции породени от неговата правота и чувство за значимост.
Его-азът измисля морално-етичните норми, за да ни отдалечи от Любовта.
Изпълва ни с неспирен монолог за нашето (свое) величие и как не сме признати и колко сме онеправдани и колко сме добри… за да нямаме време да осъзнаем заблудите му.
Превръща ни в жертви, но добри.
Его-азът, когато е отхвърлен, страда, а когато сме в Любовта, няма отхвърлени и страдание няма!
"Аз съм "човек, звучи гордо"!
Учим се и придобиваме знание от вън и се себеопределяме като значима индивидуалност, личност. Его-азът ни внушава и усещането за горди човешки същества и поражда своите емоции! Издига ни на пиедестал и ние се вживяваме в ролята си на творци…
Животът откликва на мислите му и ги прави реални, за да ги изживеем, а ние мислим че "създаваме" реалност. Живеем в такава изкуствена его реалност- матрица, подчинена на интересите му, тоест, на негативите ни и то ни пречи да осъзнаем случващото…
Ние сме творения!
Учим се да разбираме знанието идващо чрез Душата ни, тоест, да се вслушва в Нея. Осъзнаваме се, като част от саморазвиваща същност: Дух - Душа - ум.
Откриваме, че живеем в естествена реалност, която можем да "проявяваме", проявявайки се.
Същността на Душите ни е "част" от високочестотното поле на Любовта! Даже и да не Я осъзнаваме, ние сме в Нея. Тя е даденост и ние резонираме с Нея в зависимост от осъзнатостта ни.
Когато сме в резонанс с Нея сме щастливи, а когато не, сме нещастни.
Проблема е, че сме в его реалността и умът ни си остава уязвим. Този преход е уникален за преодоляване!
Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство и за излизане от влиянието на его-аза, "създаващо" его реалността и ни отдалечава от същността ни и затруднява процеса ни на чистене.
Ние изпитваме постоянно въздействието на Любовта чрез Дух - Душа, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт.
Изпитваме "натиск" да изразим Душата и ако не правим това се разболяваме.
Но ние не сме само его-азът, а сме тяло, Душа, Ум, съзнание, подсъзнание и Нещо което ни е създало – Създател, който единствено осъзнава какво прави!
На его-азът му е дадена възможност да "разгъне" негативите си и да ги изживее като личност, а чрез Душата, Той ни "напътства", за да "умре" его-аза в Ум осъзнаващ Любовта!
Раздвоени, не можем да осъзнаем как да бъдем себе си?
Когато Любовта "говори", его-азът мълчи и ние можем да "чуем" Душата...
Излизайки от ограниченията на его-аз, се озоваваме в естествената реалност - Живота, проявяващ Животът!
Его-азът отрича, за да се наложи... Любовта приема, за да осъзнаем...
Щом Бог е с мен, кой ще е против мен? - Его-аза ми!
Любовта е "еднакво отношение към всичко", но его-азът Я персонализира... във влюбване, обич към някой.
Ако си в Любовта ще срещнеш ли его-аза?
Най страшният вирус: его-азът! Лекува се чрез осъзнаване на Любовта!
Любовта е състояние, а его-аза Я превръща в отношение.
Любовта поражда чувства и ги изживяваме емоционално, а его-азът, само безчувствени емоции...
Това което си ти, е моментно "сигурно" състояние на его-азът, но за Живота е безсмислица и не можеш да се скриеш от Неговото Съвършенство, за да ни прави по полезни за Животът!
Време е Творението да започне да се проявява, влизайки се в резонанс с принципите на ВечноТо.
Ние сме Творения проявяващи Любовта, проявявайки се!
Изчиствайки се от негативите си и умът започва да чува шепота на Душата и изживявайки осъзнато процеса карма-съдба, его-аза губи своята значимост и ние осъзнаваме Живота си и осъзнаваме и Животът!
Умът, его-азът и Любовта проявяват Саморазвиващата функция на процеса Живот!
Особености на его-азът:
Его-азът мисли, че "създава" реалността и пречи на ума да чуе Душата и Тя изпада в изолация, пленница смирена на его-реалността!
Его-азът използва нашето невежество за Божественото Съзнание и се изживява като Бог! То ни индивидуализира и ни внушава: Аз съм Бог!
Смятаме го за наш пазител, а то пази агресивно своята правота.
Вероятността негативното мислене да се окаже право в негативната его-реалност е по-голяма и ни превръща в изстрадали и онеправдани мърморковци, изживяващи его-аза си, считащи себе си за добри и онеправдани жертви.
Капитализма подкрепя проявата на егото: демокрация, демонстрираща блясък, материална задоволеност и жизнено его-аз. То ни капсулира и ни създава "удобства" и така ни задържа в капана си. Не усещаме как улеснени от технологиите по-дълго живеем в тела, но бързо умираме вътрешно. Има ли его-аз... демонстрираме живот...
Социализма го потиска - диктатура, бедност, нищета и страдание, проява на умиращо его-аз. Умре ли то, Любовта се проявява, а Тя е диханието на Животът. Има ли Любов... има Живот в естествен Рай.. Докато съществува его-аз, той е утопия!
Его-азът и Любовта са несъвместими! Но то, за да оцелее, Я омаловажава, трансформирайки Я в о-бич. Създава и страхът, а има ли го ние ставаме негови роби и забравяме за Нея.
Ако си в Любовта не страдаш, няма его-аз! Има ли го не си в Любовта и страдаш.
Его-азът ни вкарва в емоции пораждащи чувства, а Любовта извиква чувства пораждащи емоции!
В началото на секса его-азът се проявява, следва забрава и оргазъм, усещане за Любов и този спомен ни пристрастява и търсим неосъзнато повторно изживяване...
Его-азът на мъжът пренебрегва жената и тя, за да се докаже се превръща в домакиня и курва, а его-аза на жената обезличава мъжа и той става работохолик, за да се докаже нужен.
Прав и щастлив, две несъвместими чувства. Първото, породено от его-аза, а другото от ум, вслушващ се в Душата и улавящ трепета на сърцето!
Его-азът пречи на проявата на Душата и ние се проявяваме, но само като "изкуствена" идентичност копираща модели от чужди реалности.
Голямото его-аз, животното в нас, определя нискочестотния ни спектър и ние губим връзката си с Духовността, а малкото възстановява високочестотните ни параметри.
Его-азът играе важна роля при трансформиране на честотната ни негативна характеристика!
Его-азът властва и изисква да бъде обичано, крещейки: Аз съм прав!
Страданието е проява на умиращото его-аз... Умре ли то, Любовта се проявява!
В началото е егото... в края е Любовта!
Его-азът еволюира в Любов и "умира"!
Его-азът е като пашкула за какавидата. Осигурява и сигурност, за да израсте... Но пеперудата трябва и да полети!
Съществува резонанс, карма-съдба, осъзнатост - връзка между човека и Божественото Съзнание, его-аз е пречка към по-високото разбиране, но е и като част от процеса на израстване ни.
Любовта е висша вибрация, която е Истинската същност на Всичко!
Ние не мислим, а резонираме и нека не се борим с мислите си, а наблюдавайки ги да определим на каква честота сме настроени, и фокусирайки се, да изживеем съдбата си излизайки от негативизма с Любов.
Всичко се проявява в Едно Едновремие ТУК и СЕГА!