Его, ум, Любов...
Човека е израз на ВечноТо - временна, уникална форма, чрез която Животът изживява Себе си.
Той е чувствено емоционален биологичен механизъм, чрез който Животът изживява чувствено-емоционално Себе си и взаимно са Живи, проявяващи Съвършенството на ВечноТо, Едно самосъздаващо се Информационно поле, съзнаващо Себе си - СЪЗНАНИЕ, жадуващо за проява…
Мозъка-интерфейсът на човека, из-вършва биологични процеси, умствена дейност - ум и ние възприемаме, разсъждаваме, анализираме и намираме връзки между нещата и осъзнаваме Информацията, за да Я изразим в мисли чрез думи или да Я проявим чрез действия!
Умът не създава информация – той улавя мислите идващи отвън, превеж-да, филтрира и подрежда.
Така се оформя честотната ни характеристика и съобразно нея влизаме в резонанс с Информационният свят и сваляме директно вдъхновяващи мисли, задоволяващи потребностите ни.
Умът, осъществява обмен и обработка на информация от:
Информационен свят - Информация движеща се с безкрайна скорост, Съзнаваща Себе си - СЪЗНАНИЕ, жадуваща за проява. Мисъл;
Душа - портал за напътствия от Духа! Душите ни правят своят Първичен избор на негативни роли, за да изживеем взаимно неправилното си отношение към Източника на Всичко, проявява-щи се чрез егото.
Подсъзнание - натрупва необходимата ни информация за развитие, идваща от Информационният невидим свят чрез канала Дух-Душа, проявявайки се като интуиция, формираща вяра ни;
Материален свят - Информация в покой, празни структури жадни за съдържание и проява. Виртуални форми;
Разум - съзнава видимият свят като обобщава информацията от сетивата, изразявайки я като знания;
Тяло - Съвършен, самоподдържащ се материален носител, проявяващ "животинската" си същност с инстинкт за оцеляване. Средство за проява на Информацията в действие;
Животът - реална среда за проява на Двата свята и изживяването Им чувствено-емоционално от нас и Взаимно Живи в Естествената реалност на Живота;
Его - негативно присъствие в Душата, от предишни животи (карма) които изживяваме чрез процеса карма-съдба-прераждане, за да се пречистим и то да еволюира в Любов, стига да не се вживеем в правотата му и зациклим в его реалността – матрицата.
Карма-съдба-прераждане, процес (обратна връзка) при който ние сами се изчистваме от натрупаните негативи, които трябва да преосмислим, но съобразно ценностите на Животът и да ги изживеем като съдба – програма, създаваща сценария за реалното им изживяване. Избягвайки я, трупаме карма;
Любов - всепроникващо високочестотно поле от вибрации, аурата на Информационният свят – физика на Съзнанието, активна Първопричина!
И всичко това, под въздействието на Дуалната същност на Светлина, проявяваща Животът в Една Време - Пространствена проява на Живота в Тук и Сега, ТЯ ОЖИВЯВА!
Животът, резонирайки с мислите ни, ги прави реални, за да ги изживеем чувствено-емоционално и взаимно сме ЖИВИ, но приоритетно изживяваме негативите на егото си, за да се изчистим Взаимно, за да продължим на по-високо ниво...
При отворен канал Дух - Душа, умът ни резонира със съответни "мислов-ни модели" от Информационният свят и изживявайки ги, създаваме Естествена реалност, а при затворен, егото се проявява и създава своя "открадната" его реалност- матрицата.
Ако осъзнаем, че Естествената реал-ност е резултат от резонанса на честотната ни характеристика с висшите принципи на Съзнанието, можем да започнем да се упражняваме в съзнателно мислене и да се отворим за Любовта – силата, която обединява Всичко в проява, за да изживеем егото си осъзнато…
Когато егото "високо" говори, Душата мълчи и умът бива подвеждан!
То е "началото" на едни еволюционен процес, а Любовта е "краят"!
Процеса е безкраен, но ние се позиционираме в него, защото егото не иска да стига до края, "умирайки" в Любов!
Интересно, единствено умът може да еволюира, осъзнавайки гореказаното, но той не може да се "управлява" от нас, но не ни и управлява!
Ние не мислим, но "виждаме и преживяваме" това с което сме в резонанс със съдбата и го описваме чрез мисли, като истини …
Необходимо ни е и да осъзнаем, че има и Два едновременни процеса: Одухотворяване - еволюция и Материализиране - инволюция, но човек ги изживява в зависимост от позицията си в момента и съответно така ги и описва!
Сърцето "интуитивно" приема Информацията от канала Дух-Душа, а умът "сетивно", стига егото да не му пречи. В зависимост от честотната ни характеристика, приемаме за истина това с което резонираме! Следва моментно осъзнаване на случилото се и усещане за лекота или тегоба, оценка на изживяното, при което особено важно е да осъзнаем в коя реалност сме! Процеса на Животът, както и проявата Му-Живота, обслужва с предимство Творенията си, а не човека, който е в его реалността и съответно намира подкрепа от нея!
Егото, борави с цялата информация породена от негативното ни отношение към Съзнанието- Създателят, с която се раждаме (карма), за да я изживеем (съдба) и осъзнавайки това се променяме и изчистваме себе си …
Стадии в еволюция на егото:
Животинският инстинкт поражда борба за оцеляване: Аз съм силният.
Той еволюира в човешкото его: Аз съм прав… и пак борба.
То създава подходяща "открадната" его-реалност-матрицата, за проявата си.
Следва опита ни да го подчиним.
Разпознаваме го като вирус в програмата на ума…,
Като какавида задържаща в себе си пеперудата и не я пуска да излети …
Стремим се да опознаем Животът и проявата Му-Живота! Осъзнаваме съвършенството Му, както и своето и не разбираме произхода на негативи-те?
Те се пораждат от невежеството ни за Съзнанието, за Животът и проявата Му – Живота, съответстващо на стадия ни на развитие и оформят кармата ни.
Душите ни правят своят Първичен избор на негативни роли, за да я из-живеем, помагайки си взаимно, формирайки се в съответни личности...
Съвършенството на Животът е, че ни осигурява съвършена откликваща реалност-съдба, един театър с роли, маски и огледала. Сценарии, "извиращ" от негативизма ни.
Създава маски, прикриващи егото ни и живи огледала, приятели и врагове, които ни го показват... Тези които не харесваме са нашето огледало за на-шите негативи. Трябва само да се разпознаем и разпознаем ли се ще им простим и благодарим!
Егото ни идеализира и ни пречи да се "разпознаем" в негативизма на другите, но парадокса е, че ние резонирайки с тях сме в една и съща ситуация и взаимно сме си полезни или вредни, но сме в негова реалност!
То пречи на умът ни да чуе шепота на Душата и да влезем в резонанс с Любовта и проявява негативите ни от предишни животи като индивидуалност с подобаващо чувство за значимост. Захласнати по собственото си величие, не можем да осъзнаем, че затова сме тук, на Земята – майка, за да ги изживеем (само майката приема недостатъците на децата си).
Ние не можем да променим его реалността, защото в нея се проявяваме, за да се видим, разпознаем и осъзнаем и когато изживявайки се променим, се озоваваме в Естествената реалност и тя, его реалността, вече ненужна за нас остава за другите!
"Промени себе си, за да промениш света"
Нашите негативи приоритетно влизат в резонанс с негативите на хората и усилени двойно пробиват всякакви задръжки (проява на воля, морал, етика), за да възникне негативната ситуация и съдбата да се прояви с цялата си тежест върху нас.
Явяват се идеи за истини и ние прилепваме към някоя от тях, до момента на осъзнаване на "поголяма" истина. Някои описват това като заблуда, илюзия, сън, а то е Път към Истината. Но винаги присъствието на Любовта (осъзнаването, че си в резонанс с високочестотното И поле), ни помага да се ориентираме правилно, защото ни отваря за посланията на Душата ни, идващи от Духа и ние изживяваме извисяващи ни чувства и емоции.
Ето защо Егото пречи на умът ни да чуе Истината идваща от Душата и да еволюираме. Успява да ни изолира, придавайки ни индивидуалност, пораждайки и претенции породени от неговата правота и чувство за значимост.
Егото измисля морално-етичните норми, за да ни отдалечи от Любовта.
Изпълва ни с неспирен монолог за нашето (свое) величие и как не сме признати и колко сме онеправдани и колко сме добри… за да нямаме време да осъзнаем заблудите му.
Превръща ни в жертви, но добри.
Егото, когато е отхвърлено, страда, а когато сме в Любовта, няма отхвърлени, няма и страдание!
"Аз съм "човек, звучи гордо"!
Учим се и придобиваме знание от вън и се себеопределяме като значи-ма индивидуалност, личност. Егото ни внушава и усещането за горди чо-вешки същества и поражда своите емоции! Издига ни на пиедестал и ние се вживяваме в ролята си на творци…
А Животът откликва на мислите породени от егото и ги прави реални, за да ги изживеем, а ние мислим че "създаваме" реалност. Живеем в такава изкуствена его реалност- матрица, подчинена на интересите му, тоест, на негативите ни и то ни пречи да осъзнаем случващото…
Ние сме Творения!
Учим се да разбираме знанието идващо чрез Душата ни, тоест, да се вслушваме в Нея. Осъзнаваме се, като част от саморазвиваща същност: Дух - Душа - ум.
Откриваме, че живеем в Естествена реалност, която можем да "проявяваме", проявявайки се.
Същността на Душите ни е "част" от високочестотното поле на Любовта! Даже и да не Я осъзнаваме, ние сме в Нея. Тя е даденост и ние резонираме с Нея в зависимост от осъзнатостта ни.
Когато сме в резонанс с Нея сме щастливи, а когато не, сме нещастни.
Проблема е, че сме в его реалността и умът ни си остава уязвим.
Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство и за излизане от влиянието на егото, "създаващо" его реалността, отдалечавайки ни от същността ни, затруднява процеса ни на чистене.
Но ние не сме само егото, а сме тяло, Душа, Ум, съзнание, подсъзнание и Нещо което ни е създало – Създател, който единствено осъзнава какво прави, проявявайки Съзнание!
На егото му е дадена възможност да "разгъне" негативите си и да ги изживее като личност, а чрез Душата, Той ни "напътства", за да "умре" егото в Ум осъзнаващ Любовта!
Ние изпитваме постоянно въздействието на Любовта чрез Дух – Душа и тяло, за да осъзнаем, че преди всичко сме Творение - същност проявяваща Създателя си и да започнем да се съобразяваме с този факт.
Изпитваме "натиск" да изразим Душа-та и ако не правим това се разболяваме.
Раздвоени, не можем да осъзнаем как да бъдем Себе си и сме само себе си!
Когато Любовта "говори", егото мълчи и ние можем да "чуем" Душата...
Излизайки от ограниченията на егото, се озоваваме в Естествената реалност - Живота, проявяващ Животът!
Егото отрича, за да се наложи... Любовта приема, за да осъзнаем...
Щом Бог е с мен, кой ще е против мен?
Естествено, Егото!
Любовта е "еднакво отношение към всичко", но егото Я персонализира... във влюбване, обич към някой.
Ако си в Любовта ще срещнеш ли егото?
Най страшният вирус: егото! Лекува се чрез осъзнаване на Любовта!
Любовта е състояние, а егото Я превръща в отношение.
Любовта поражда чувства и ги изживяваме емоционално, а егото, само безчувствени емоции...
Това което си ти, е моментно "сигурно" състояние на егото, но за Живота е безсмислица и не можеш да се скриеш от Неговото Съвършенство, за да ни прави по полезни за Животът!
Време е Творението да започне да се проявява, влизайки се в резонанс с принципите на Създателят.
Ние сме Творения проявяващи Любовта, проявявайки се!
Изчиствайки се от негативите си и умът започва да чува шепота на Душата и изживявайки осъзнато процеса карма-съдба-прераждане, егото губи своята значимост и ние осъзнаваме Живота си и осъзнаваме и Животът!
Умът, егото и Любовта, проявява на Саморазвиващата функция на Животът - Живота!
Особености на егото:
Егото мисли, че "създава" реалността и пречи на ума да чуе Душата и Тя изпада в изолация, пленница смирена на его-реалността!
Егото използва нашето невежество за Животът и се изживява като Бог! То ни индивидуализира и ни внушава, че сме Богове!
Смятаме го за наш пазител, а то пази агресивно само своята правота.
Вероятността негативното мислене да се окаже право в негативната его-реалност е по-голяма и ни превръща в изстрадали и онеправдани мърморковци, изживяващи егото си, считащи себе си за добри и онеправдани жертви.
Запада (капитализма) подкрепя проявата на егото, защото си резонират: демокрация, демонстрираща блясък, материална задоволеност и жизнено его. То ни капсулира и ни създава "удобства" и така ни задържа в капана си. Не усещаме как улеснени от технологиите по-дълго живеем в тела, но бързо умираме вътрешно. Има ли его... демонстрираме живот...
Изток (социализма) го потиска диктатура, бедност, нищета и страдание, проява на умиращо его. Умре ли то, Любовта се проявява, а Тя е диханието на Животът. Има ли Любов... има Живот в естествен Рай.. Докато съществува его, той е утопия!
Егото и Любовта са несъвместими! Но то, за да оцелее, Я омаловажава, трансформирайки Я в о-бич. Създава и страхът, а има ли го ние ставаме негови роби и забравяме за Нея.
Ако си в Любовта не страдаш, няма его! Има ли го не си в Любовта и страдаш.
Егото ни вкарва в емоции пораждащи чувства, а Любовта извиква чувства пораждащи емоции!
В началото на секса егото се проявява, следва затихване и оргазъм, усещане за Любов и този спомен ни пристрастява и търсим неосъзнато повторно изживяване...
Егото на мъжът пренебрегва жената и тя, за да се докаже се превръща в домакиня и курва, а егото на жената омаловажава мъжа и той става работохолик, за да се докаже като нужен.
Прав и щастлив, две несъвмес-тими чувства. Първото, породено от егото, а другото от ум, вслушващ се в Душата и улавящ трепета на сърцето!
Егото пречи на проявата на Душата и ние се проявяваме, но само като "изкуствена" идентичност копираща модели от чужди реалности плод на " колективно несъзнаваното...
Голямото его, животното в нас, определя нискочестотния ни спектър и ние губим връзката си с Духовността, а малкото възстановява високочестотните ни параметри.
Егото играе важна роля при трансформиране на честотната ни негативна характеристика!
Егото властва и изисква да бъде обичано, крещейки: Аз съм прав!
Страданието е проява на "умиращото" его... Умре ли то, Любовта се проявява!
В началото е егото и еволюирайки, "умира" в края - Любовта!
Егото е като пашкула за какавидата. Осигурява и сигурност, за да израсте. Но пеперудата трябва и да излети!
Съществува резонанс, карма-съдба, осъзнатост - връзка между човека и Съзнанието, а егото е пречка към повисокото разбиране, но е и първоначална част от процеса на израстване ни.
Любовта е висша вибрация, която е Истинската същност на Всичко!
Ние не мислим, а резонираме и нека не се борим с мислите си, а наблюдавайки ги да определим на каква чесота сме настроени, и фокусирайки се, да изживеем съдбата си излизайки от негативизма с Любов.
Променяме се и его реалността-матрицата, губи влияние над нас, но е жизнена среда за прераждане на другите.
Всичко се проявява в Едно Едновремие ТУК и СЕГА!
Съзнание, Душа, Любов - триъгълникът на пробуждането!
Любовта е онова, което се усеща, когато егото замлъкне. Тя е природата на Съзнанието, когато не е филтрирано от страхът на егото. Тя е начинът, по който ВечноТо изживява Себе.
Ти не си търсещият - ти си онова, което се търси.
Животът не се случва на теб - той се случва "чрез" теб. Ти си инструментът, чрез който Вечното вижда, чувства, мисли и обича. Мозъкът ти е интерфейс. Умът ти е процес. Егото ти е пазач. Душата ти е вечна. И под всичко това - като тиха, непоколебима основа - стои Съзнанието. Любов-та, Животът.
Когато осъзнаеш това, нищо не се променя - и всичко се трансформира.
Ти не виждаш нов свят, виждаш стария свят с нови очи - очите на ВечноТо, гледащо през теб.