Има Саморазвиващо се Информационно поле - ВечноТо.

Представете си, че сте в Него и се движите с безкрайна скорост. Вие сте навсякъде, ставате самата Информация и сте в състояние на Осъзнатост, но съществувате ли?
Осъзнавате Всичко, но не можете да се самоопределите като индиви-дуалност, защото сте Всичко, защо-то сте Истината!
Парадокса е, че ние изследваме Информационното поле, отделно от нас и не осъзнаваме, че сме с огра-ничена скорост на движение в Не-го, за да можем да проявим "изми-натия път", като откъсната реал-ност и така чрез нас То да изживее Себе си, а изживяното да остане в Него и да Го надгради, за да еволюира! Не допускаме, че и То се развива - Живее чрез нас!

Не е ли по Съвършено частици от ВечноТо да се отделят, да се проя-вяват и изживявайки се да отстра-нят и недостатъците (негативите) си и еволюирайки да се върнат в ВечноТо и То да еволюира - обрат-на връзка, увеличаваща КПД (коефициент на полезно действие) на всяка система.

Но какво е негативно? Всичко което не сме осъзнавали, отричайки Из-точника на Всичко – ВечноТо (Бог), а се е случвало с нас, се отлага в Душата като негативна съставка - его, за да го изживеем и осъзнаем, като неделима част от системата: Животът, проявата Му - Живота и ние. Егото, ни дава сигурност в пра-вотата на ненужните вече изживени стари модели и ни лишава от разви-тие, блокира движението на Инфор-мацията, а от там блокира и живота ни.

Но Душите ни правят Първичен избор и помагайки си взаимно, оформят личностните ни характе-ристики, както и условията за изживяването им: пол, майка, баща, семейство, род, родина…- Съдба, за да изживеем, осъзнаем и изчистени, умирайки, Те да преминат на по-високо ниво.
Задейства се процеса карма-съдба-прераждане, който задейства нано-во неосъзнатото, за да премахнем блокажите си, изживявайки ги.
Животът има коригиращи меха-низми, за да ни накара да открием нашият смисълът, откривайки Неговият.

В зависимост от уроците, които трябва да изживеем, се активира съдбата ни, чрез мисловното ни състояние определящо се от взаи-модействието на: Душа, ум, тяло, съзнание, подсъзнание, реалност. Да се потиска проявата на процеса съдба-карма, чрез положително мислене, спазване на десетте божи заповеди, 7-те гряха, поставяне на граници … не води до осъзнаването и отработването и, но ни предпазва донякъде от утежняване на кармата.

Душата е портал за Духа, връзката ни с Божественото съзнание!

Душата знае, но не може…
Тялото може, но не знае…
Умът вслушвайки се в Душата еволюира и ние знаем и можем…
И всичко това формира Животът, Живота и живота ни… за да проуме-ем Вечното и Себе си!

Душата е "врата" през която про-никва информацията от Духа (връзката ни с ВечноТо, всичко необходимо за израстването ни. Поради невежеството ни негативно-то около нас възбуждат егото ни и затъваме в правотата му. Тъжни сме в този затвор!
Защо не отворим вратата и пропус-нем информацията в която е и лече-нието ни?

Защото егото ни пречи! Отворим ли я, то ще "умре"…

Религиите и властта са плод на его-то, създавайки его реалност "пре-чат" на този процес и "държат вра-тата" затворена и Душата е плен-ница смирена!

Затова е казано: "Промени себе си, за да промениш света"!

"Нещата се случват за нас, а не с нас!" Първото е урок, а второто страдание. Урок и страдание, "огле-дала" в които можем да се видим на живо. Но нежеланието ни да се "разпознаем" в другите ни кара да отхвърляме "лошите" и ние възбуж-даме програма на егото и то се изявява чрез монолога на добрият и онеправдан Аз, жертвата.
Нека не съдим лошите, а да благо-дарим на Душите им, че са поели този ангажимент към нас, да ни покажат истинската ни същност на живо! Животът се променя като ни променя, а егото ни внушава, че Го променяме! То, яхва умът и ни пре-чи да осъзнаем същността си и същността на Живота и Животът, пречи ни да влезем в резонанс с Любовта.

Неосъзнатата му проява ни превръ-ща в "Бог", придавайки на негативи-те ни блясък и се стреми да разши-ри влиянието си! "Създава" лъска-ва реалност в която всеки се бори за блясък.

Животът ни дарява с ВечноТо си изобилие на Естествената реалност - Живота, за да Го проявим, проявя-вайки се, но вместо това, ние се вживяваме в егото си и се изявява-ме като успешни личности в една друга его реалност.

Ние осъзнаваме изживяното и ще го изживяваме, докато го не осъзнаем!

Осъзнаването на гореказаното обезсмисля егото и то постепенно изчезва. Проблем е, че не ценим човека - Душата му, а ценим удо-волствието получено чрез него и мислим, че обичаме..., но се разо-чароваме при липса на удовол-ствие. Не осъзнаваме и Любовта!

Имаме възможността да осъзна-ем, че сме създадени като Творе-ния, проявяващи Любовта, проявя-вайки се, като изчистваме негати-вите си, осъзнаваме живота си, както и самият Живот и резонира-ме с Любовта!

Нашето невежество за ВечноТо, во-ди до отричане Му и затова То се стреми да ни помага. Ще имаме самочувствие и ще сме Живи, кога-то осъзнаем Животът - ВечноТо!
Мислим, че Любовта е между два-ма! Когато и двама са в резонанс с Нея, това е Любов...

Живота е процес, проявяващ Животът!
Защо не осъзнаем как действа Животът? Потапяме се в изживява-не на следствията чрез чувства и емоции, смятайки ги за истина.
Животът ни е създал и съвършен-ството му е не да работи за нас, а и ние да работим за него! Ние Гово-рим и за невидимото и видимото, за религии и науки, за вяра и зна-ние, а не приемаме двойствената Му противоречива същност.

Получаваме винаги това което трябва, за да изживеем първо негативите си, за да се научим да Живеем в Съвършеният Живот!

Материализъм - идеализъм! Две противоположни обяснения на Животът, съществуващи Едновре-менно, въпреки взаимното си отри-чане, водещо и до не разбиране на същността Му.
Трябва ли да спорят кой е прав? Защо се боят да застанат в "нулата безлични", насред безкрайност от варианти, създадени от тях за тях?
Религиите дават предимство на Духовният свят и Го смятат за реал-ност, а материята като илюзия.
Науката пък изследва материални-ят свят и отрича Духовният.
Парадокса е, че и двата свята се проявяват едновременно в една Естествена реалност и се проявя-ват, чрез Любовта и Светлината в Един Съвършен Съзидателен процес на Животът - Живота!
За да се запази чиста в Нея присъс-тва и его реалност и ние избираме къде да сме или несъзнателно сме нея, изживявайки негативната си същност, проявявайки процеса кар-ма-съдба-прераждане, за да изчис-тим Душата си и "да отворим вра-тата" за Духа ни!
Да се изолираш пък от его реално-стта не е решение, лишаваш се от уроците, както и от чувствата и емоциите които смятаме за любов.

Да се смятаме пък за духовни в его реалността е вид духовен алкохолизъм. За да сме тук на Земята и все още живи, значи си имаме трески за дялане.

Живота ни е възможност за изли-зане от лошотията си, осъзнавайки изживяното.

Процесите на одухотворяване и материализиране, характерни за ВечноТо - са едновременни и про-тивоположно протичащи! Проблема е, че ние се позиционираме в един от двата свята и не можем да Го разберем!

"Бог е в нас (за да се прояви) и ние сме в Него (за да Го проявим)"!

"Бог - Съзнанието е в нас (за да Го проявим)… " Тогава защо му се мо-лим, та Той е в нас. Но защо страда-ме ако е в нас? Страдаме ли, стра-да и Той. Но защо му е да страда? Съзнанието не страда, а Съзнава и търси активно решение.
Изглежда, че Той не е в нас и зато-ва Го молим! Кога сме го изгонили? Или не сме Го допуснали в себе си! Какво сме направили? Ние не Съзнаваме!
"Бог ни е създал по свой образ и подобие". Защо? Да изживее Себе си и ние сме Неговият дом, които е "обзавел" с всичко необходимо за проявата си! Създал е и изобилието на природата.
Късайки връзката си Него, в нас се натрупват негативи (не съзнатото), които Му пречат в проявата. За да ни изчисти от тях, задейства проце-са карма-съдба-прераждане, проя-вяващ егото ни! То се изявява, при-давайки на негативите идивидуал-ност-Аз. При проявата си създава и съответна реалност и резонирайки се озовава в компанията на себепо-добни. За да съхрани себе си, то се бори за оцеляване!
Има ли измъкване? Да, необходи-мо е да осъзнаем, че то се бори за своето оцеляване, а не за нашето и че себеподобните, са нашето живо огледало и оглеждайки с в тях мо-жем да се разпознаем, а не да се гримираме, да им благодарим, про-меняйки се! Тогава ще чуем Бога в себе си и ще Го проявим, ще осъз-наем Любовта …"и ние сме в Него", за да се проявим като Творение, съзнавайки Себе си и тогава Той ще се погрижи за домът си. Остава само да му благодарим.

"Бог е в нас и ние сме в Него"!

Не си човек! Осъзнай, че си Творе-ние създадено, за да осъзнава Се-бе си и Твореца си, проявявайки Ги!

Бог Отец-Твореца, не може да се прояви и ни е създал, за да Го про-явим, а ние се ослушваме.

Чрез нас, Той се проявява и за да не се ограничи ни е дал изобилие и свободна воля.
Живеем в его-реалност и не можем да я променим, докато не се проме-ним, защото ние я създаваме с мис-лите си, защото Той ги материали-зира, за да ги изживеем реално!

Осъзнавайки (променяйки), че не сме човеци, а сме Творения, полу-чаваме подкрепата Му при проява на свободната си воля! Не сме в резонанс с колективното човешко его-съзнание и то не ни влияе, за-щото влизаме в резонанс със Съзнанието на Бог Отец!

Нека осъзнаем, че сме Творения създадени, за да осъзнаваме Себе си и Създателя си, проявявайки се!

​Представете си, че всичко знаете! Ще имате ли чувства и емоции?
А сега си представете, че нищо не знаете! Ще имате ли чувства и емоции?
Първото е Бог Отец, а другото е характерно за нас, човеците!
Защо държим на чувствата и емо-циите и отричаме ума, средство за осъзнаване на Бог и нашето учас-тие в проявата Му?
Защо не осъзнаем егото си, като нещо временно полезно, но вживе-еш ли се в него е затвор!
Какавидата (карма-съдба) не е за живот на пеперудата, а средство да израстване, за да полети…

"Роденото от плътта е плът, роденото от Духа е дух", а ние ги смесваме в Живота, изживявайки кармата и съдбата си, осъзнаваме Животът, осмисляйки Живота си!

Любов и Светлина

Карма, съдба, его...