Думите звучат в нас така, както ние сме настроени, а не така, както се произнасят. Те, сами по себе си, са неизживени и различни, непознати за същността ни. Те придобиват смисъла си след изживяването им от нас.
Майка. Земя. Родина.
Земя – Майка …
Родина – Майка …
Майка – Земя…
Различни думи… И в зависимост от нашата дефинираност, ни докосват различно. Не е ли по-добре да търсим смисъла в усещанията от тях във нас?
Истината е това, което чуваме, виждаме и пипаме, но и това, което е извън нашите представи и сме готови да повярваме и осъзнаем!
Нека това, което знаем, не ни пречи да приемаме новите познания и многото истини да зазвучат в Едно - Истина за Съвършеното саморазвиващо се Цяло-Вечното!
Има две крайните състояния, между които ние се проявяваме, но за да бъдем щастливи, необходимо е да осъзнаем, че Животът не е само това, в което вярваме: Той е и това, в което имаме нагласата да повярваме чрез новите познания и стремежи към опознаване на всичко, което става с нас и около нас!
Предлагам едно ново усещане на думите:
Вечното – Самоосъзнаваща се Информация, пораждаща мисли и форми за проявата си, чрез Светлината. Съвършеното Цяло, проявява Съзнание и излъчва Любов, обусловено е и от проявата на Равновесни сили, "умиращи" в проявата на Дуалната Му същност и се материализира в Живота – реалност, а изживяното се връща като одухотворена нова Информация…
Информация – Динамична подреденост, формираща мисли изразяващи Себе си, но в Себе си и съзнаваща Себе си - формираща Истинност – Съзнание, жадуващо за проява!
Животът – Едно Съвършенство, сътворено от безкрайно преподреждане на цифрова Информация в мис-ли, формиращи Съзнание, проявяващо се чрез Светлината в различни форми от материя.
Бог – обобщена Информация, аналогия обясняваща необяснимото неразбрано. Когато Той е в "нас" ние проявяваме аспекти от Него, а когато е извън нас, Той се проявява чрез нас. Така от субективната Му интерпретация се пораждат и множеството религии – вяра. Ние Го оживяваме, преживявайки Го, съобразно нашето ниво на развитие. Без нас тези аналогии се обезсмислят. Него го няма. Но Вечното си Е!
Религия – описание на Вечното, но като Бог. Тя не Го обяснява, а създава канони, обичаи и ритуали, подсилващи послушанието и страха от Него. Изнася Го извън нас и лансира себе си за посредник. Религията вярва в Бог, но не Го разбира, защото не развива знание.
Вяра – интуитивно-чувствен избор на истина от многото истини, описващи Животът, като подреденост на Информация породена от Бог - идеализъм!
Дух – връзка с Духовната ни Същност във Вечното, за да еволюираме и Я проявим…
Душа – "портал" за достъп на умът ни до идващата чрез Духа Информация, за да осъзнаем човешките си заблуди, при изживяването на процеса карма-съдба-прераждане! Поражда интуиция и се проява чрез подсъзнанието. Натрупва в себе си осъзнатото, за да го добави след смъртта в Информацията на Вечното. Съдържа и ЕГОТО, за да го изживеем и то да еволюира в Любов.
ЕГОТО – проявява негативите ни (не осъзнаване на Божествеността) натрупани от процеса карма-съдба-прераждане, формира от тях характер, индивидуалността ни… и значимостта, че сме прави! То, създава обвивка (пашкул) около умът и му пречи да чуе Душата и му налага своята правота. Използвайки умът, създава изкуствена ЕГО РЕАЛНОСТ за проявата си и се обявява за "Бог".
Процес карма-съдба-прераждане! Карма, натрупани човешки заблуди (негативи), "властващи остатъци" от умиращи теории, които трябва да преосмислим, но съобразно ценностите на Вечното и съдба, програма създаваща сценарии за изживяването и, за да можем да я изживеем и осъзнаем. Обратна връзка, чрез прераждане да променим сами себе си! Отричайки го, трупаме карма.
Науки – фактологии, помагащи ни да разберем Вечното, чрез знания. Те, лишени от възможността да обяснят невидимото, пораждат множество научни дисциплини, обясняващи видимото. Разкъсват Цялото и го обезсмислят. Възникват повече въпроси и по-малко отговори! Науката доказва Бог, но не Го разпознава, защото не вярва.
Знания – сетивно възприемане на Животът и логичен избор на истина, проява на умствена дейност, обясняваща подредената Информация, но като материя-материализъм!
Истина – разкрива Съвършенството на Вечното, дава възможност на всички да са прави, проявявайки своята истина. Всичко е Истина, изживявайки Я… и няма истина е Истина, но в паузите на изживяването И! Тя е Информация която може да се материализира в мисъл – форма.
Любов – излъчване на Вечното (аура), всепроникващо високочестотно поле, проявяващо честотната Му характеристика - "смесващо" Дуалността Му в проява! Ние чувстваме Любовта, когато сме в резонанс с Нея. Тя не е чувство, но поражда чувства, даващи Живот на Животът. Трансформира цифровата информация в аналогова.
Светлина – поток от фотони пренасящ Информация на порции (кванти)! Мисълта се забавя, излъчвайки фотони, които се поглъщат от материята и тя се преподрежда във форма, за да се проявят взаимно. Формира Естествена реалност от мисли и форми, оживяващи Животът!
Щастие – състояние на резонанс с Любовта!
Равновесни сили – Едновременно взаимно уравновесяване на противоположностите, "умиращи" в проявата си - Живота! Саморегулиращ процес на Вечното. "Разумна" Негова проява възстановяваща реда Му, за да съхрани Целостта си, като Съвършенство.
Хармония – взаимоотношения между различни честоти, звучащи приятно.
Резонанс – изравняване на честотата между двама (две неща) при което амплитудата им се удвоява. Материалното се руши, а менталното придобива сила, удвоявайки се.
Ум – Мозъка обработва Информацията от Духовната ни Същност трансформирана от Дух-Душа, както и от сетивата ни и "осъзнава" Животът и Любовта, което може да повиши вибрациите ни и да разкъса "пашкула" на егото и да излезем процеса карма-съдба-прераждане! "Пеперудата" излита. Умът ни еволюира и вслушвайки се в Душата, подсъзнателно ние знаем и съзнателно мо-жем да осъзнаем съществуването си като частица от Вечното, човек или Творение.
Човек – чрез него Вечното се проявява и изживява чувствено-емоционално собствените си ограничения! Неговото развитие е в диалога между ума и Душата, за да се осъзнае и като Творение, чрез което Вечното се проявява!
Добро - лошо – Доброто резонира с Любовта, а лошото, с егото! Чувства и емоции, които ни раздвижват. Липсата на такива, егото запълва с безчувствени емоции, изпълващи ни с доволство от своята правота, агресивно защитавана до смърт! Но Животът ни предлага и чувствени емоции и стигнем ли до тях, ЕГОТО се обезсмисля, а осъзнаем ли и Любовта, то "умира"!
Смърт – Ентропия, връщане към Първичното, възможност за прераждане и пречистване на Душите ни!
Не сме родени да страдаме, но страдаме, докато осъзнаем Съвършенството на Животът!
Раждаме се свободни да изживеем Живота си, проявявайки Животът и своята Висша същност, но като Творящи частици от Вечно-То и взаимно сме ЖИВИ и радостни!
Забележки:
Разсъжденията се отнасят за Светлинния свят, в който Вечното се проявява чрез нас и ние изживяваме Живота си.
Представените схеми имат за цел да онагледят изказа и да предизвикат аналогии, помагащи да се усети идеята. Те са само едно "късче" от Вечното.